Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Лейтенант доктор Антония Гамишева е отличникът на първия в историята на България випуск военни лекари, който се образова по тристранния проект между ВМА, ВВМУ и МУ-Варна. Калена в спорта, взема решение да придвижи построената дисциплинираност и в специалността, за която мечтае от дребна. В момента работи в Спешното поделение на ВМА-София, където се сблъсква с едни от най-тежките случаи. Специализира „ Авиационна медицина “ и желае да се развива в региона на неврологията.

Д-р Гамишева, по какъв начин взехте решение да станете боен доктор? Какво способства за този Ваш избор – фамилна среда, учители, другари?

Моето предпочитание беше да изучавам медицина досега, в който не разбрах за съществуването на специалността „ Военен доктор “. От този миг задачата ми
беше нова. Значително въздействие върху моето решение оказа спортът. Докато живеех в родния ми град Бургас, интензивно практикувах японското бойно изкуство
Джу-Джицу, което ме научи на дисциплинираност, построи ме като персона и разви уменията ми за работа в екип. Така се оказах идеално готова за провокациите на специалността “Военен доктор ” и бях уверена, че това е верният за мен път.

Завършвате здравното и военното си обучение като първенец на випуска. Кое беше най-трудното през годините на следването?

През другите стадии на образованието провокациите се променяха. В началото фокусът на всеки курсант е върху лишенията в персонален проект и акомодация към строгите военни порядки. В идващите години медицината взима превес и стартира огромното учене.

Съвместяването на отговорностите ми като “командир на поделение ” с възходящите медицински условия беше най-трудния миг за мен.

Имали ли сте моменти на съмнение, на страдание, на предпочитание да се откажете?

Никога не съм съжалявала за избора си да стана боен доктор. Все отново имаше миг в първите месеци на образованието, когато целият ни випуск беше толкоз претрупан, че заедно бяхме решили да вършим протест и да се откажем, при положение, че не се промени методът към образованието ни. Съчетаването на двете дисциплини ни се струваше непостижимо. Въпреки това, с времето изискванията се усъвършенстваха и със същите тези сътрудници дружно успяхме да извървим трънливия път на образование и да се дипломираме преди по-малко от година. Благодарна съм за всяка компликация, която ми оказа помощ да се развия и да завърша образованието си. Сигурна съм, че и за останалите е по този начин.

Кои бяха Вашите най-хубави учители – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и експерт?

Хората, на които дължа най-вече, са фамилията и приятелите ми, защото те ме подкрепяха във всеки един миг. Вярата им в мен ми даваше мощ. Относно професионалното ми развиване скъпа роля изиграха голям брой преподаватели от ВМА, МУ-Варна, както и командирите ми от ВВМУ.

Разкажете за първите си стъпки в Спешно поделение на ВМА. Кое е най-вълнуващото в работата Ви като незабавен доктор, по какъв начин се чувствате измежду сътрудници, за които незабавната медицина е естествената професионална среда?

В незабавното поделение всеки ден е изпълнен с динамичност и многообразие, което прави работата ми изключително вълнуваща. За мен този опит е незаместим. В наличието на по-компетентните от мен сътрудници се усещам по-смела и уверена.

Кои етични правила се стараете да спазвате постоянно в общуването си с пациенти и с сътрудници?

Старая се постоянно да почитам отсрещния и да съм учтива. Работата с пациентите и техните близки е деликатна, защото те не идват в незабавното поделение по прелестен мотив и постоянно са много прочувствени. Това от своя страна ме учи на самообладание и професионализъм.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Обичам да опитвам с разнообразни спортове - от йога и фитнес до катерене и парапланеризъм. Освен това, нищо не може да се съпостави с времето прекарано с моите близки и другари.

Коя Ваша фантазия желаете да видите осъществена в близко бъдеще?

Мечтая да основа огромно и крепко семейство, с което да споделяме завършения.

А в каква посока желаете да се развивате като боен доктор?

На този стадий се стремя да разширя знанията и уменията си в региона на незабавната и военната медицина. Вярвам, че по този начин бих могла да допринеса за развиването на специалността си както в България, по този начин и в чужбина. Искам да работя в посока използване на новаторски медицински практики и технологии, в това число и с телемедицина и изкуствен интелект, които водят до възстановяване на диагностичните и лечебните благоприятни условия.

Неврологията е специалността, която ме притегля най-силно и с която бих желала да се занимавам в дълготраен проект.